Жонтемир. Шеърлар. Шоирнинг ўзи ўиган 1994 йилнинг 18 сентябрида ашадарё вилояти Шарисабз туманида туилган Жонтемир (Тоштемиров) бугунги кун ижодкор авлоди орасида диатимни тортган икки-уч шоирдан бири. Янги авлоднинг ютуу камчилигиниям, худди кафтимда тургандек, ани кўраман. Ўзаро субатларда уларни рўйи рост айтмайман, «ишора» иламан. Ўзи иласин, ўзи сезсин ва ўзи тушунсин дейман. Биров айтгани биланмас, ўзлигини ўзи топсин дейман. Жонтемир шеърларидаям турли таъсирларни кўраман. Шару арбнинг кўна шоирларидан, ўзим мансуб авлоддан таъсирларни илайман. Шу билан баробар салафлардан таъсирланмай шеъриятга кирган биронтаям шоир йўлигиниям тан оламан. Бировга эргашиб, ўз йўлини кўриши (топиши) билан шиддат билан олдинга ташланган Абдулла Орипов, Рауф Парфи каби буюк устозлар ибратиниям унутмайман. Жонтемир ўрув нималигини билмайдиган авлод вакили. Бу ўринда мен, энг аввало, Сўз олдидаги ўрувни назарда тутяман. Бу ўрувнинг асл номи Масъулият. Масъулият фаат инсоний комилликдан, маънавий тажрибадан шаклланади. Бу сўзларни айтишдан масадим, жамиятдаги, шу жумладан, адабиётдаги ар андай сўз эркинлигининг ам чегараси бўлишини таъкидлашдан иборат. адсизлик инсонни (инсонийликни) алок этади. Шоир шеър дафтарида холаганини ёзиши нечоли табиий бўлса, дафтардаги шеърлар китоб шаклини олгандан кейин уларга бўлган турли тарздаги муносабатлар билдирилиши ам шунчалик табиийдир. Зеро, шеър дафтаридан китобга кўчган шеърлар нашрдан кейин китобхонлару адабиёт али ихтиёрига ўтади. Айни шу сабабдан, Жонтемирнинг илк тўпламига, маълум маънода, унинг ижодига бўлган ар икки муносабатни ўринли деб биламан. Хуршид ДАВРОН Ўзбекистон хал шоири 2017 йилда ёзилган
