Апарат за превързване на лозя
Премахването на вегетационния връх на летораста, заедно с едно-две недоразвити листенца се нарича прищипване. С него се постига временно преустановяване на растежа на летораста, след което покарват летните пъпки. Затова влиянието му е 8-10 дни. При плододаващите лози, с прищипването се цели да се ограничи изресяването и да се регулира растежът на отделните леторасти. В ранна възраст леторастите и съцветията се развиват за сметка на резервните хранителни вещества на лозата. Тогава не е изключено да се прояви конкуренция между тях. Ако леторастите изразходват по-голямата част от постъпващите хранителни вещества за растеж, настъпва изгладняване на съцветията и те започват да се превръщат в мустаци. Една от формите на изресяване, наречена източване. Подобна конкуренция може да се прояви и по време на цъфтежа, когато става същинското изресяване - опадване на цветните бутони, цветчетата или младите завръзи. С отнемането на върха, за известно време се преустановява растежът на летораста и повече хранителни вещества се насочват към съцветията. Не се прищипват слаборастящите леторасти, леторастите на слабите лози и от чеповете, които ще са необходими при следващата резитба Прищипването се прилага в някои случаи за регулиране на растежа на леторастите по плодната пръчка. Известно е, че поради полярността на лозата, леторастите по дължината на плодната пръчка, се развиват неравномерно.Ясно-изразен, по-силен растеж имат леторастите в морфологично горния край и по-слаб - в основата на пръчката. Прищипването спомага също и за залагане на повече съцветия в пъпките на лозата. Времето на прищипване се определя от целта, която се преследва с него. Когато се цели да се предотврати превръщането на съцветия в мустаци (източването), прищипването се извършва рано, след като се открият съцветията. С пръсти се откъсват връхчетата на силните леторасти. Премахването изцяло или частично на страничните леторасти (колтуците) е прието в лозарската практика да се нарича колтучене. Когато лозите се прищипват или кършат, развиват се колтуци. При ранно прищипване на главния летораст се развиват колтуци, които могат да дадат грозде (пригроздки) още същата година. Ако есента е продължителна и топла, пригроздките при ранните сортове узряват нормално. При слабо, дори и при умерено-растящите лози се развиват слаби колтуци (до 5-6 см) и не се налага премахването им, те сами опадват. Когато обаче се развиват силни колтуци те стават леторасти, които засенчват гроздето и пречат на зреенето му и предпазването от болести и неприятели. Наложително е да се извърши частично колтучене на лозите. Пълното премахване на колтуците е вредно, защото води до намаляване на листната повърхност на лозите. Правилно е при колтученето да се запазят по 3-4 листа в основата на всеки колтук. Така ще се увеличи листната маса, без да се прояви отрицателното им влияние. Интензивната фотосинтеза на листата на колтуците в края на лятото и началото на есента допринася за по-доброто узряване на гроздето и пръчките на лозите. При сорта Болгар запазването на основните (3-4) листа на колтука има и това значение, че създава полусянка на гроздето, което е от значение за качеството му. В отделни случаи пълното премахване на колтуците до основата им е полезно.
